24 dic 2007, 1:24

Hells bells

  Poesía » Otra
896 2 10
HELLS BELLS

Спъна ме смотан як,
изрепчи ми се - глупак.

Обвини ме - тъпанар,
осъди ме - помияр.

Идиоти с авторитет,
дребни душици навред.


Важни, лигави, празни звуци,
смърдящи, гниещи боклуци.

Но за клокочещия им гладен търбух,
винаги ще бъда аз глух,
че аз - аз съм див и свободен дух,
аз съм опасен, горд и смел,
аз съм - АДСКИ АНГЕЛ.

А когато моторите ни бучат,
в ада камбаните ехтят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алекс учо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...