Dec 24, 2007, 1:24 AM

Hells bells

  Poetry » Other
885 2 10
HELLS BELLS

Спъна ме смотан як,
изрепчи ми се - глупак.

Обвини ме - тъпанар,
осъди ме - помияр.

Идиоти с авторитет,
дребни душици навред.


Важни, лигави, празни звуци,
смърдящи, гниещи боклуци.

Но за клокочещия им гладен търбух,
винаги ще бъда аз глух,
че аз - аз съм див и свободен дух,
аз съм опасен, горд и смел,
аз съм - АДСКИ АНГЕЛ.

А когато моторите ни бучат,
в ада камбаните ехтят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс учо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...