Dec 24, 2007, 1:24 AM

Hells bells

  Poetry » Other
895 2 10
HELLS BELLS

Спъна ме смотан як,
изрепчи ми се - глупак.

Обвини ме - тъпанар,
осъди ме - помияр.

Идиоти с авторитет,
дребни душици навред.


Важни, лигави, празни звуци,
смърдящи, гниещи боклуци.

Но за клокочещия им гладен търбух,
винаги ще бъда аз глух,
че аз - аз съм див и свободен дух,
аз съм опасен, горд и смел,
аз съм - АДСКИ АНГЕЛ.

А когато моторите ни бучат,
в ада камбаните ехтят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс учо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...