16 nov 2011, 13:49

Хелоуин

  Poesía » Otra
940 0 2

Спуска се здрачът, сенки се раждат,

сърпът облива в сребриста светлина

света, в който пламъче подклаждат

заклинания, нашепвани от нечия душа.

 

Отвара бърка магьосница черна.

Ухо от лалугер и нос от стар лос,

змийска отрова, райета от зебра

добавя тя в този магически сос.

 

Светещият Джак с усмивка дяволита

осветява пътя на онези същества,

зловещи, вълшебни, които са скрити

в мрака, витаещ под детските легла.

 

Смразяваща нощ, в която престара

магия във вихър танцува край нас.

Пада воалът и вече граници няма

между реалността и приказния час.

 

Часовникът тринайсет бие,

небето е в огън с цвят на рубин,

куче към луната бясно вие,

приветствайки духа на Хелоуин.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...