Nov 16, 2011, 1:49 PM

Хелоуин

  Poetry » Other
945 0 2

Спуска се здрачът, сенки се раждат,

сърпът облива в сребриста светлина

света, в който пламъче подклаждат

заклинания, нашепвани от нечия душа.

 

Отвара бърка магьосница черна.

Ухо от лалугер и нос от стар лос,

змийска отрова, райета от зебра

добавя тя в този магически сос.

 

Светещият Джак с усмивка дяволита

осветява пътя на онези същества,

зловещи, вълшебни, които са скрити

в мрака, витаещ под детските легла.

 

Смразяваща нощ, в която престара

магия във вихър танцува край нас.

Пада воалът и вече граници няма

между реалността и приказния час.

 

Часовникът тринайсет бие,

небето е в огън с цвят на рубин,

куче към луната бясно вие,

приветствайки духа на Хелоуин.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...