16 нояб. 2011 г., 13:49

Хелоуин

943 0 2

Спуска се здрачът, сенки се раждат,

сърпът облива в сребриста светлина

света, в който пламъче подклаждат

заклинания, нашепвани от нечия душа.

 

Отвара бърка магьосница черна.

Ухо от лалугер и нос от стар лос,

змийска отрова, райета от зебра

добавя тя в този магически сос.

 

Светещият Джак с усмивка дяволита

осветява пътя на онези същества,

зловещи, вълшебни, които са скрити

в мрака, витаещ под детските легла.

 

Смразяваща нощ, в която престара

магия във вихър танцува край нас.

Пада воалът и вече граници няма

между реалността и приказния час.

 

Часовникът тринайсет бие,

небето е в огън с цвят на рубин,

куче към луната бясно вие,

приветствайки духа на Хелоуин.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Павлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...