31 oct 2018, 20:48

Хелоуин

  Poesía » Otra
1.8K 5 7

Когато черните котки потайно
Пристъпват в дълбокия, есенен мрак.
И нещо зловещо и никак случайно
Се мерне из тихия, призрачен град.

Когато внезапно фенерите светнат
И слабо огреят домашния праг.
Когато листата тихо потрепват
И нещо се задава със шапка на маг.

Когато луната е пълна и кръгла
И чуе се бесен и страшен кикот.
Когато се мерне нещо на ъгъгъла
И в него сякаш липсва живот.

Тогава огледай се, скъпи приятелю,
Кажи си молитвата. Завърши я с "Амин".
Продължи пътя си много внимателно,
Защо ли? Защото е Хелоуин...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роси Todos los derechos reservados

Преди да бъда нападната защо пиша за Хелоуин, а не за будителите или т.н. всичко родно и българско, ще кажа само, че не празнувам въпросния празник по никакъв начин, но цялата мания покрай него (а също и неговите символи) ме вдъхновява страшно много.

Comentarios

Comentarios

  • Аз не бих танцувала Хелоуин, но българско хоро бих тропнала на главата на всеки глобализатор Кажете: Амин!
  • Благодаря на всички ви!
  • Харесва ми!
  • Чудесен стих, браво ! Без да искам да обиждам ничии предпочитания и разбирания, но на мен лично малко почва да ми писва (щях да използвам по-силни думи, ама айде, все пак сме сайт за изкуство ) от патриотично настроени българи, които „спонтанно” (кавичките не са случайни ) решават да изтанцуват някоя ръченица я на някое от Седемте рилски езера, я на терминала на Летище „София”, я пък дори на върха на Еверест … В никакъв случай не отричам спазването на традициите и запазването на българщината, ама хора (харесва ни или не) живеем в 21-и век, света се глобализира и върви напред… Та, в този ред на мисли напълно подкрепям създаването и съществуването на подобен вид алтернативни творби
  • Творбата ти е хубава. Ако пишеш за пилотите, това не значи, че и ти си такъв. Честит празник!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...