31.10.2018 г., 20:48

Хелоуин

1.8K 5 7

Когато черните котки потайно
Пристъпват в дълбокия, есенен мрак.
И нещо зловещо и никак случайно
Се мерне из тихия, призрачен град.

Когато внезапно фенерите светнат
И слабо огреят домашния праг.
Когато листата тихо потрепват
И нещо се задава със шапка на маг.

Когато луната е пълна и кръгла
И чуе се бесен и страшен кикот.
Когато се мерне нещо на ъгъгъла
И в него сякаш липсва живот.

Тогава огледай се, скъпи приятелю,
Кажи си молитвата. Завърши я с "Амин".
Продължи пътя си много внимателно,
Защо ли? Защото е Хелоуин...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роси Всички права запазени

Преди да бъда нападната защо пиша за Хелоуин, а не за будителите или т.н. всичко родно и българско, ще кажа само, че не празнувам въпросния празник по никакъв начин, но цялата мания покрай него (а също и неговите символи) ме вдъхновява страшно много.

Коментари

Коментари

  • Аз не бих танцувала Хелоуин, но българско хоро бих тропнала на главата на всеки глобализатор Кажете: Амин!
  • Благодаря на всички ви!
  • Харесва ми!
  • Чудесен стих, браво ! Без да искам да обиждам ничии предпочитания и разбирания, но на мен лично малко почва да ми писва (щях да използвам по-силни думи, ама айде, все пак сме сайт за изкуство ) от патриотично настроени българи, които „спонтанно” (кавичките не са случайни ) решават да изтанцуват някоя ръченица я на някое от Седемте рилски езера, я на терминала на Летище „София”, я пък дори на върха на Еверест … В никакъв случай не отричам спазването на традициите и запазването на българщината, ама хора (харесва ни или не) живеем в 21-и век, света се глобализира и върви напред… Та, в този ред на мисли напълно подкрепям създаването и съществуването на подобен вид алтернативни творби
  • Творбата ти е хубава. Ако пишеш за пилотите, това не значи, че и ти си такъв. Честит празник!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...