Рушат ме твоите очи,
а в погледа ти се изграждам.
Ирония ли е, кажи...
Или шега която аз не схващам?
Ти не можеш да тъжиш,
а аз съм тъжна, като песен.
Със вкус на вино ми горчиш,
със дъх на вятър... И на есен.
По природа аз съм крехка,
почти хербарий на лале...
А ти ме гледаш – любопитен,
със очите на почти дете. ...