V.P.P. (Бенита) V.P.P. (Бенита)
10
Dec 26, 2008, 8:14 PM

Хербарий

  Poetry
983 0 8
Рушат ме твоите очи,
а в погледа ти се изграждам.
Ирония ли е, кажи...
Или шега която аз не схващам?

Ти не можеш да тъжиш,
а аз съм тъжна, като песен.
 Със вкус на вино ми горчиш,
със дъх на вятър... И на есен.

По природа аз съм крехка,
почти хербарий на лале...
А ти ме гледаш – любопитен,
със очите на почти дете.

И ето идва време – аз се счупвам,
а ти... Проплакваш, зарад мен.
Чии ли грехове изкупвам...
Да те гледам... Наранен...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бенита All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0