Хербарий
Рушат ме твоите очи,
а в погледа ти се изграждам.
Ирония ли е, кажи...
Или шега която аз не схващам?
Ти не можеш да тъжиш,
а аз съм тъжна, като песен.
Със вкус на вино ми горчиш,
със дъх на вятър... И на есен.
По природа аз съм крехка,
почти хербарий на лале...
А ти ме гледаш – любопитен,
със очите на почти дете.
И ето идва време – аз се счупвам,
а ти... Проплакваш, зарад мен.
Чии ли грехове изкупвам...
Да те гледам... Наранен...
а в погледа ти се изграждам.
Ирония ли е, кажи...
Или шега която аз не схващам?
Ти не можеш да тъжиш,
а аз съм тъжна, като песен.
Със вкус на вино ми горчиш,
със дъх на вятър... И на есен.
По природа аз съм крехка,
почти хербарий на лале...
А ти ме гледаш – любопитен,
със очите на почти дете.
И ето идва време – аз се счупвам,
а ти... Проплакваш, зарад мен.
Чии ли грехове изкупвам...
Да те гледам... Наранен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бенита Всички права запазени
От едно известно време съм преустановила писането, но знам, че някой ден ще се върна към него. 
