Brezar111 (Людмил Нешев)
81 1005
2 sept 2014, 7:44

Хербарий (Ухание) 

  Poesía » Otra
732 1 4

                  На Г...

                  В очите пак блести сълза;

                  Мъката отново е надвила,

                  за да прошепне с паметта:

                 „Никога не те забравям, Мила!”

 

Вече често се улавям как разгръщам

хербарий стар – на сякаш сто лета,

но всеки път в началото се връщам,

макар да е изтрит от мен Денят...

Погалил спомена от страничката първа,

целунал роза с неразпъпил нивга цвят –

сълза горчива, непресъхваща преглътнал,

побягвам в следващите страници, където спят

цветя, разцъфнали в сезоните по моя път.

 

Потъвам в друг един, по-ведър свят!

О, да - красиви са... те всички са красиви!

Сега са моята хербарийна отрада,

а онези – истинските, живите –

не можех, не посмях да задържа;

Тогава в шепата си нямах капка благост,

с която да ги напоя;

Поне това цветята заслужават.

 

И те си тръгваха, отдали - неполучили,

но аз, отпивайки от прошката им мълчалива,

неусетно, ден след ден се бях научил

благодарно да ценя със сетива, отново живи,

не само багра, аромати, свежестта,

не само формите, изящно-причудливи;

прекланях се пред необятната им нежност,

понякога дарена пряко сили - ней откликвах...

За тази нежност, всичките цветя обикнах...

 

Макар старателното време да е вписвало

познание в косите ми – редчетата сребристобели -

знам, че утре, щом очи затворя и прелистя

албума, с пръсти благовейни, помъдрели -

отново ще усетя, вдъхвайки с учудена наслада,

едва сега изплувало от непребродна глъбина,

пропуснато, ведно с тревожната ми младост –

едно от дивните ухания - жена!

 

Отнейде пак процежда се тъга, вина...

 

03.08.2014

© Людмил Нешев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Аромат на жена.
    Харесах.
  • Тоз живот е само
    една нещастна движеща се сянка,
    ..............................
    История, разказана от луд,
    със много шум и бяс, в която няма
    ни капка смисъл…
    /Уилям Шекспир/
    Понякога изгубеното и пропуснатото завладяват изцяло сърцето ни, деня ни, живота ни...
    От нас зависи за колко дълго.
    Поздрав, Приятелю!
  • Историята няма заден ход,
    а спомените призрачни са бродници.
    На Лета недостигнатият брод
    привлича и отблъсква най-чаровните.
    През паметта утъпкват верен път,
    един сълза изтръгва, с друг се смеем,
    но все едно... Не връща се мигът,
    а с призраци не можем да живеем.
    Остава само простият урок,
    призван сърцата с мъдрост да покръсти -
    Началото и Края нямат срок
    и никога за нищо не е късно.
  • "Сърцето всеки жребий заслужава, но не забрава..."
Propuestas
: ??:??