На Г...
В очите пак блести сълза;
Мъката отново е надвила,
за да прошепне с паметта:
„Никога не те забравям, Мила!”
Вече често се улавям как разгръщам
хербарий стар – на сякаш сто лета,
но всеки път в началото се връщам,
макар да е изтрит от мен Денят...
Погалил спомена от страничката първа,
целунал роза с неразпъпил нивга цвят –
сълза горчива, непресъхваща преглътнал, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up