9 jun 2009, 19:10

Хероинови деца

  Poesía
906 0 2

Малки хероинови деца,
глас пустинен от гробните поля.
Вик за помощ някой надава,
няма как, хероинът не прощава.
Абсцеси, кризи, мизерия,
всичко това за миг без истерия,
миг, отварящ врати към мечтите,
миг, лишаващ живота от искрите.
Вик за помощ, затворен във спринцовка,
лудост за всички в прахообразна опаковка.
Дракон нежно затопля всички вени,
шамар-милувка отпуска мускули вдървени.
Вик за помощ, глухи са тълпите,
неее, скъпùте си май всички сълзите.
Малки хероинови деца,
плачат, искат среща със смъртта.
Отказано им е щастие, нямат права,
нова доза, скриват се в тяхната мъгла.
Сълза кафява се отронва от тънката игла.
Анатема отпраща малките хероинови деца.
Остава спомен за надупчена ръка.
Майка за последно дрешките скатава.
Няма как, хероинът не прощава.

 ============================= 
За всички познати и непознати, които не доживяха чистия ден.
Не ги мразете, не ги съжалявайте, а им помогнете - това може да са вашите деца!!!!
Из цикъл "Детокс"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никой Нищо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжната Хероинова действителност!Живот!
  • Болно ми е като гледам как сами се убиват...а е толкова малко това което им е нужно-внимание, ласка, мила дума...
    Разплака ме стихът ти, няма нищо по-страшно от това да загубиш дете...
    Добре дошъл в Откровения!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...