9.06.2009 г., 19:10

Хероинови деца

901 0 2

Малки хероинови деца,
глас пустинен от гробните поля.
Вик за помощ някой надава,
няма как, хероинът не прощава.
Абсцеси, кризи, мизерия,
всичко това за миг без истерия,
миг, отварящ врати към мечтите,
миг, лишаващ живота от искрите.
Вик за помощ, затворен във спринцовка,
лудост за всички в прахообразна опаковка.
Дракон нежно затопля всички вени,
шамар-милувка отпуска мускули вдървени.
Вик за помощ, глухи са тълпите,
неее, скъпùте си май всички сълзите.
Малки хероинови деца,
плачат, искат среща със смъртта.
Отказано им е щастие, нямат права,
нова доза, скриват се в тяхната мъгла.
Сълза кафява се отронва от тънката игла.
Анатема отпраща малките хероинови деца.
Остава спомен за надупчена ръка.
Майка за последно дрешките скатава.
Няма как, хероинът не прощава.

 ============================= 
За всички познати и непознати, които не доживяха чистия ден.
Не ги мразете, не ги съжалявайте, а им помогнете - това може да са вашите деца!!!!
Из цикъл "Детокс"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никой Нищо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжната Хероинова действителност!Живот!
  • Болно ми е като гледам как сами се убиват...а е толкова малко това което им е нужно-внимание, ласка, мила дума...
    Разплака ме стихът ти, няма нищо по-страшно от това да загубиш дете...
    Добре дошъл в Откровения!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...