ХХХ

8 abr 2010, 21:33

Poesía » Otra

985 0 2

През полето препуска дъгата,

разпиляла небрежно седемцветни коси.

По петите я гони насмешливият вътър,

но едва ли ще може да я спаси.

Прекопирана, истински чиста,

синевата над тях праща по-тихи лъчи -

сякаш неистово искрено иска

всяка рана и болка да заличи.

Във пашкул от безмълвие скрита,

странно женствена, тъжно пристъпва нощта.

Дори не се осмелява да пита

за най-прости, нужни човешки неща.

Неудачното време попива

с мека кърпа въпроси, съдби и мечти.

Сякаш не вярвам, но още е жива

нашата обич, изгоряла почти.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

arina-rus (Арина)

2010-04-16T18:03:08+03:00

Как съм пропуснала това. Великолепно е! Es ist wunderbar, Nina!
teodorka (Теодора)

2010-04-08T22:58:59+03:00

Хареса ми стихът ти,Нина. Поздрав и добре дошла сред сродни души и приятели!