laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
8.04.2010 г., 21:33 ч.

ХХХ 

  Поезия » Друга
1039 0 2

През полето препуска дъгата,

разпиляла небрежно седемцветни коси.

По петите я гони насмешливият вътър,

но едва ли ще може да я спаси.

 

Прекопирана, истински чиста,

синевата над тях праща по-тихи лъчи -

сякаш неистово искрено иска

всяка рана и болка да заличи.

 

Във пашкул от безмълвие скрита,

странно женствена, тъжно пристъпва нощта.

Дори не се осмелява да пита

за най-прости, нужни човешки неща.

 

Неудачното време попива

с мека кърпа въпроси, съдби и мечти.

Сякаш не вярвам, но още е жива

нашата обич, изгоряла почти.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Как съм пропуснала това. Великолепно е! Es ist wunderbar, Nina!
  • Хареса ми стихът ти,Нина. Поздрав и добре дошла сред сродни души и приятели!
Предложения
: ??:??