ххх

Poesía » Otra

788 0 2

Нищо особено.

Мъж ми направи път.

Нищо особено.

Просто държеше вратата

и ме покани с жест -

като съвсем истинска дама.

Нищо особено.

Той беше

в инвалидна количка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

arina-rus (Арина)

Така е, преминалите през страданието са по-чувствителни. Хубаво е да срещаме хора, които ни карат да се чувстваме човеци. Поздрав!

2010-04-16T10:58:21+03:00
Laska (Ласка Александрова)

!
Поздрав!

2010-04-15T08:34:28+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0