ххх
Нищо особено.
Мъж ми направи път.
Нищо особено.
Просто държеше вратата
и ме покани с жест -
като съвсем истинска дама.
Нищо особено.
Той беше
в инвалидна количка.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Apr 15, 2010, 12:23 AM
Comments
Comments
-
Така е, преминалите през страданието са по-чувствителни. Хубаво е да срещаме хора, които ни карат да се чувстваме човеци. Поздрав! -
Editor's choice
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Жените на България 🇧🇬
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
