29 abr 2010, 8:47

ххх

  Poesía » Otra
660 0 0

От прегръдките на топлия ми сън

ме изтръгна детски вик навън:

М-а-а-а-м-о-о-о!

Колко болка, страх и самота

криеше се в детската душа:

М-а-а-а-м-о-о-о!

И обреченост и пустота,

счупила покоя на нощта.

Този вик с безмилостна ръка

сви на топка моята душа.

Как така, защо, къде, кога

толкоз отчаяние побра

детската, невинната уста?

Имаме ли право да заспим,

зад стени от сън да се спасим,

щом дори едно дете до нас

вика с ужасяващ плачещ глас:

М-а-а-а-м-о-о-о!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...