29.04.2010 г., 8:47

ххх

662 0 0

От прегръдките на топлия ми сън

ме изтръгна детски вик навън:

М-а-а-а-м-о-о-о!

Колко болка, страх и самота

криеше се в детската душа:

М-а-а-а-м-о-о-о!

И обреченост и пустота,

счупила покоя на нощта.

Този вик с безмилостна ръка

сви на топка моята душа.

Как така, защо, къде, кога

толкоз отчаяние побра

детската, невинната уста?

Имаме ли право да заспим,

зад стени от сън да се спасим,

щом дори едно дете до нас

вика с ужасяващ плачещ глас:

М-а-а-а-м-о-о-о!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...