29 апр. 2010 г., 08:47

ххх

663 0 0

От прегръдките на топлия ми сън

ме изтръгна детски вик навън:

М-а-а-а-м-о-о-о!

Колко болка, страх и самота

криеше се в детската душа:

М-а-а-а-м-о-о-о!

И обреченост и пустота,

счупила покоя на нощта.

Този вик с безмилостна ръка

сви на топка моята душа.

Как така, защо, къде, кога

толкоз отчаяние побра

детската, невинната уста?

Имаме ли право да заспим,

зад стени от сън да се спасим,

щом дори едно дете до нас

вика с ужасяващ плачещ глас:

М-а-а-а-м-о-о-о!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...