ххх

5 jun 2010, 23:21

Poesía » Otra

462 0 2

На първородното ни кученце

Невинност бяла тръгва си от мен.

С носленце черно бъдещето души.

Започваше със нея моят ден...

Спокойствие - във шепата ми сгушено.

Наивната и бяла мекота

ту ме вълнува, ту ме вдъхновява.

Защо така устроен е света

със най-любимото да се прощаваш?

На друг я подарявам. Непознат.

Дали ще я обича, ще я пази?

Със обич друг ще стане по-богат,

когато аз от обич се отказвам.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ivanleko91 (Ангел Колев)

2010-06-06T22:27:48+03:00

Чудесно си описала това усещане!
Разбирам те прекрасно!
Поздрави!
Donka900 (Триб Трибс)

2010-06-05T23:51:40+03:00

Хубаво е,усеща се раздвоението ти,обичаш,но трябва да го дадеш,вярваш в обичта си и искаш кученцето да я познае и в другите