ххх
На първородното ни кученце
Невинност бяла тръгва си от мен.
С носленце черно бъдещето души.
Започваше със нея моят ден...
Спокойствие - във шепата ми сгушено.
Наивната и бяла мекота
ту ме вълнува, ту ме вдъхновява.
Защо така устроен е света
със най-любимото да се прощаваш?
На друг я подарявам. Непознат.
Дали ще я обича, ще я пази?
Със обич друг ще стане по-богат,
когато аз от обич се отказвам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
