На първородното ни кученце
Невинност бяла тръгва си от мен.
С носленце черно бъдещето души.
Започваше със нея моят ден...
Спокойствие - във шепата ми сгушено.
Наивната и бяла мекота
ту ме вълнува, ту ме вдъхновява.
Защо така устроен е света
със най-любимото да се прощаваш?
На друг я подарявам. Непознат.
Дали ще я обича, ще я пази?
Със обич друг ще стане по-богат,
когато аз от обич се отказвам.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
