ххх

14 jul 2010, 16:54

Poesía » Otra

387 0 0

Слънцето задъхано изкачва

стръмната пътека на Небето.

Спира често, прави малки крачки,

от съмнения и страхове обзето.

А Земята неуморно чака

в ласката му да потръпне цяла,

но уви, когато падне Мрака,

плаши ги поредната раздяла.

С пръстите си розови Зората

търпеливо реши Ветровете.

От прегръдката на Слънцето и Земята

ражда се едно красиво Цвете.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.