ххх
Слънцето задъхано изкачва
стръмната пътека на Небето.
Спира често, прави малки крачки,
от съмнения и страхове обзето.
А Земята неуморно чака
в ласката му да потръпне цяла,
но уви, когато падне Мрака,
плаши ги поредната раздяла.
С пръстите си розови Зората
търпеливо реши Ветровете.
От прегръдката на Слънцето и Земята
ражда се едно красиво Цвете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
