laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
14 июл. 2010 г., 16:54

ххх 

  Поэзия » Другая
386 0 0

Слънцето задъхано изкачва

стръмната пътека на Небето.

Спира често, прави малки крачки,

от съмнения и страхове обзето.

 

А Земята неуморно чака

в ласката му да потръпне цяла,

но уви, когато падне Мрака,

плаши ги поредната раздяла.

 

С пръстите си розови Зората

търпеливо реши Ветровете.

От прегръдката на Слънцето и Земята

ражда се едно красиво Цвете.

 

© Нина Чилиянска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??