Слънцето задъхано изкачва
стръмната пътека на Небето.
Спира често, прави малки крачки,
от съмнения и страхове обзето.
А Земята неуморно чака
в ласката му да потръпне цяла,
но уви, когато падне Мрака,
плаши ги поредната раздяла.
С пръстите си розови Зората
търпеливо реши Ветровете.
От прегръдката на Слънцето и Земята
ражда се едно красиво Цвете.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
