ххх
Дърветата протягат клони
и просят милостиня.
Безцелно вятърът подгони
една въздишка синя.
Следобедът танцува леко
на пръсти стъпва даже.
И косът свирва отдалеко,
"Здравей !" за да ми каже.
Тревата тананика песен.
Реката с нея пее.
А пътят слуша я унесен,
забравя за къде е.
И аз забравям всички страсти
и всички тъмни мисли.
Усещам тихо, светло щастие,
в душата ми е чисто.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
