Дърветата протягат клони
и просят милостиня.
Безцелно вятърът подгони
една въздишка синя.
Следобедът танцува леко
на пръсти стъпва даже.
И косът свирва отдалеко,
"Здравей !" за да ми каже.
Тревата тананика песен.
Реката с нея пее.
А пътят слуша я унесен,
забравя за къде е.
И аз забравям всички страсти
и всички тъмни мисли.
Усещам тихо, светло щастие,
в душата ми е чисто.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
