ххх
Кутийка, пълна с мъртъвци,
е вече общата ни стая.
Напук на всички мъдреци
умряха чувствата. Все тая
тъга отчаяно пълзи
и се топи, и се възражда.
Звездите плачат със сълзИ
зелени, сгърчени от жажда
по нови светове във нас,
по нещо скъпо, неживяно,
но взело сетния ни глас
и утешило всички рани.
Та, щом внезапно зазори
във пристаните на духа ни,
една печал да изгори
и непонятна да остане.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
