24 ene 2019, 23:23

ххх 

  Poesía
236 1 2

 

Кутийка, пълна с мъртъвци,
е вече общата ни стая.
Напук на всички мъдреци
умряха чувствата. Все тая

 

тъга отчаяно пълзи
и се топи, и се възражда.
Звездите плачат със сълзИ
зелени, сгърчени от жажда

 

по нови светове във нас,
по нещо скъпо, неживяно,
но взело сетния ни глас
и утешило всички рани.

 

Та, щом внезапно зазори
във пристаните на духа ни,
една  печал да изгори
и непонятна да остане.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??