Кутийка, пълна с мъртъвци,
е вече общата ни стая.
Напук на всички мъдреци
умряха чувствата. Все тая
тъга отчаяно пълзи
и се топи, и се възражда.
Звездите плачат със сълзИ
зелени, сгърчени от жажда
по нови светове във нас,
по нещо скъпо, неживяно,
но взело сетния ни глас
и утешило всички рани. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up