24.01.2019 г., 23:23 ч.

ххх 

  Поезия
267 1 2

 

Кутийка, пълна с мъртъвци,
е вече общата ни стая.
Напук на всички мъдреци
умряха чувствата. Все тая

 

тъга отчаяно пълзи
и се топи, и се възражда.
Звездите плачат със сълзИ
зелени, сгърчени от жажда

 

по нови светове във нас,
по нещо скъпо, неживяно,
но взело сетния ни глас
и утешило всички рани.

 

Та, щом внезапно зазори
във пристаните на духа ни,
една  печал да изгори
и непонятна да остане.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??