ххх67

23 ene 2018, 16:35

Poesía » De amor

471 2 4

на Емо

Сега до Безкрая ти пиша...

И чакам писмо от Безкрая...

Боли ме, дори като дишам.

Добре ли си там, как да зная...

Драсни два-три кратички реда.

Прати ми по птица целувка...

Усещам, че нощем ме гледаш,

а денем живея в преструвка,

че всичко при мен е нормално

и уж продължава животът...

Светът ме завърта банално,

виж, дните ми идат със грохот,

затрупват ме грижи, проблеми,

(но ти си безкрайно далече).

Кой моята болка ще вземе?

За нежност е късничко вече...

Пиши ми! Аз чакам писмото.

В съня си така те прегръщам...

Ще бъдем пак двама, защото

в Безкрая е нашата къща...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

arina-rus (Арина)

2018-02-10T22:16:32+02:00

Все гледаш нагоре, в Безкрая, с любов, но и с болка... Поспри, огледай се! Около теб има хора, които също те обичат!
asizi (Nina Toshich)

2018-01-23T23:27:43+02:00

Тъжно, дълбоко и затрогващо....Изживяла съм и това и все пишех, пишех....Това са само публикувани, а тефтера е пълен и с други...."В съня ми идваш","Писмо до отвъдното"...Респект за начина, по който си изразила болката!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-01-23T17:49:43+02:00

Мила! Той знае!
ЛюсиЦ (Люси Петкова)

2018-01-23T16:45:59+02:00

Емоционално, затрогващо...