ххх67
на Емо
Сега до Безкрая ти пиша...
И чакам писмо от Безкрая...
Боли ме, дори като дишам.
Добре ли си там, как да зная...
Драсни два-три кратички реда.
Прати ми по птица целувка...
Усещам, че нощем ме гледаш,
а денем живея в преструвка,
че всичко при мен е нормално
и уж продължава животът...
Светът ме завърта банално,
виж, дните ми идат със грохот,
затрупват ме грижи, проблеми,
(но ти си безкрайно далече).
Кой моята болка ще вземе?
За нежност е късничко вече...
Пиши ми! Аз чакам писмото.
В съня си така те прегръщам...
Ще бъдем пак двама, защото
в Безкрая е нашата къща...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
