ххх71

25 feb 2018, 16:30

Poesía » De amor

269 2 2

на Емо

Очите ми са вече езера

и в тях не може слънчев лъч да влезе.

Тъгата ми внезапно се прибра

дълбоко в мен. И празнота извеза

върху леглото, дето спеше ти.

Дъхът ти там все още ми говори

и още виждам милите черти.

Излез сега ! Небето щом отвори

прозорците си - светлосин сапфир,

там застани ! Да мога да те видя!

Ти ще ми пращаш обич, нежност, мир,

а аз ще шепна , колко си ми свиден.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.