25 feb 2018, 16:30

ххх71

457 2 2

           на Емо

 

Очите ми са вече езера

и в тях не може слънчев лъч да влезе.

Тъгата ми внезапно се прибра

дълбоко в мен. И празнота извеза

 

върху леглото, дето спеше ти.

Дъхът ти там все още ми говори

и още виждам милите черти.

Излез сега ! Небето щом отвори

 

прозорците си - светлосин сапфир,

там застани ! Да мога да те видя! 

Ти ще ми пращаш обич, нежност, мир,

а аз ще шепна , колко си ми свиден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...