ххх71
на Емо
Очите ми са вече езера
и в тях не може слънчев лъч да влезе.
Тъгата ми внезапно се прибра
дълбоко в мен. И празнота извеза
върху леглото, дето спеше ти.
Дъхът ти там все още ми говори
и още виждам милите черти.
Излез сега ! Небето щом отвори
прозорците си - светлосин сапфир,
там застани ! Да мога да те видя!
Ти ще ми пращаш обич, нежност, мир,
а аз ще шепна , колко си ми свиден.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
