на Емо
Очите ми са вече езера
и в тях не може слънчев лъч да влезе.
Тъгата ми внезапно се прибра
дълбоко в мен. И празнота извеза
върху леглото, дето спеше ти.
Дъхът ти там все още ми говори
и още виждам милите черти.
Излез сега ! Небето щом отвори
прозорците си - светлосин сапфир,
там застани ! Да мога да те видя!
Ти ще ми пращаш обич, нежност, мир,
а аз ще шепна , колко си ми свиден.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
