laramaylin (Нина Чилиянска)
46 1.4K

25 февр. 2018 г., 16:30

ххх71

Поэзия » Любовная

460 2 2

на Емо

Очите ми са вече езера

и в тях не може слънчев лъч да влезе.

Тъгата ми внезапно се прибра

дълбоко в мен. И празнота извеза

върху леглото, дето спеше ти.

Дъхът ти там все още ми говори

и още виждам милите черти.

Излез сега ! Небето щом отвори

прозорците си - светлосин сапфир,

там застани ! Да мога да те видя!

Ти ще ми пращаш обич, нежност, мир,

а аз ще шепна , колко си ми свиден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬