laramaylin (Нина Чилиянска) laramaylin (Нина Чилиянска)
46 1.4K
15 oct 2018, 7:43

ххх75

636 1 4

                               на Емо

 

Не ми бронирай цялото сърце,

Тъга! Пусни ме мъничко ... да дишам! 

Със нежно виолетово перце

да мога всяка строфа да напиша.

 

Да обясня с езика на дъжда,

как сЪлзите ми тичат по земята.

Как всяка нощ ръката му държа,

гласа му чувам в шепота на вятъра.

 

Усмивката му стълба е сега.

Със сетни сили в нея ще се хвана.

Не ми бродирай нощите, Тъга! 

В съня съм с него . Там ще си остана! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0