laramaylin (Нина Чилиянска) laramaylin (Нина Чилиянска)
46 1.4K
15 oct 2018, 7:43

ххх75

633 1 4

                               на Емо

 

Не ми бронирай цялото сърце,

Тъга! Пусни ме мъничко ... да дишам! 

Със нежно виолетово перце

да мога всяка строфа да напиша.

 

Да обясня с езика на дъжда,

как сЪлзите ми тичат по земята.

Как всяка нощ ръката му държа,

гласа му чувам в шепота на вятъра.

 

Усмивката му стълба е сега.

Със сетни сили в нея ще се хвана.

Не ми бродирай нощите, Тъга! 

В съня съм с него . Там ще си остана! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0