ххх75

15.10.2018 г., 7:43 ч.

Поезия » Любовна

399 1 4

Не ми бронирай цялото сърце,

Тъга! Пусни ме мъничко ... да дишам!

Със нежно виолетово перце

да мога всяка строфа да напиша.

Да обясня с езика на дъжда,

как сЪлзите ми тичат по земята.

Как всяка нощ ръката му държа,

гласа му чувам в шепота на вятъра.

Усмивката му стълба е сега.

Със сетни сили в нея ще се хвана.

Не ми бродирай нощите, Тъга!

В съня съм с него . Там ще си остана!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.