Не ми бронирай цялото сърце,
Тъга! Пусни ме мъничко ... да дишам!
Със нежно виолетово перце
да мога всяка строфа да напиша.
Да обясня с езика на дъжда,
как сЪлзите ми тичат по земята.
Как всяка нощ ръката му държа,
гласа му чувам в шепота на вятъра.
Усмивката му стълба е сега.
Със сетни сили в нея ще се хвана.
Не ми бродирай нощите, Тъга!
В съня съм с него . Там ще си остана!
© Нина Чилиянска All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
