ххх75

Oct 15, 2018, 7:43 AM

Poetry » Love

458 1 4

Не ми бронирай цялото сърце,

Тъга! Пусни ме мъничко ... да дишам!

Със нежно виолетово перце

да мога всяка строфа да напиша.

Да обясня с езика на дъжда,

как сЪлзите ми тичат по земята.

Как всяка нощ ръката му държа,

гласа му чувам в шепота на вятъра.

Усмивката му стълба е сега.

Със сетни сили в нея ще се хвана.

Не ми бродирай нощите, Тъга!

В съня съм с него . Там ще си остана!

Please sign in with your account so you can comment and vote.