ххх78

11 dic 2018, 15:18

Poesía

391 0 2

на Емо

А можеше да имаш рицар...

(из един коментар)

Да! Можех да си имам рицар.
Но не посмях. И не поисках.
В самотното гнездо на птицата
не бива да се буди рискът.

Замлъкнаха любими стъпки
и се притули синевата.
Последната ми радост стъпка
напук старицата с косата.

Отне и рицаря и коня.
Сега напусто дрънкат шпори
ездачи. Прагът е изронен...
И няма да им проговори

душата ми с гласа си светъл.
Помете ме тъга – лавина.
И станах шепа тъмна пепел...
...А моят мил далеч замина.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

2018-12-12T14:28:29+02:00

Много красиво! Завладя ме ритъмът на сърцето, изронил прага...
Katriona (Кети Рашева)

2018-12-11T15:56:17+02:00

Много силен стих, женската душа е неизследвана дълбина и малцина са тези, които са успели да я опознаят! Особено ме трогна шепата тъмна пепел, защото и аз се чувствам така. Това е силата на поезията - читателят да се познае в стиха ти!