ххх78
на Емо
А можеше да имаш рицар...(из един коментар)
Да! Можех да си имам рицар.
Но не посмях. И не поисках.
В самотното гнездо на птицата
не бива да се буди рискът.
Замлъкнаха любими стъпки
и се притули синевата.
Последната ми радост стъпка
напук старицата с косата.
Отне и рицаря и коня.
Сега напусто дрънкат шпори
ездачи. Прагът е изронен...
И няма да им проговори
душата ми с гласа си светъл.
Помете ме тъга – лавина.
И станах шепа тъмна пепел...
...А моят мил далеч замина.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
