10 sept 2009, 19:38

Хибернация

  Poesía » Otra
1.2K 0 13

"Развива се, развърта се спиралата,
соколът вече губи соколаря"
У. Йейтс



Развива се, развърта се спиралата.
Соколът вече губи соколаря.
Безплътен шум се носи по каналите,
а портата на входа се затваря.

Сърцето ми, безжично омотано,
разпада се на малки електрони.
А болката от бликащите рани
превръща самотата във агония.

Светът ми се руши неумолимо,
затънал в анемична виртуалност.
А повеят на идващата зима
напомня за суровата реалност.

Безрадостно се нижат часовете,
в далечна ефимерност е мечтата.
Безплодни думи, празни са ръцете.
Домът ми е превзет от пустотата.

Надеждата се крие във скалите,
дълбоко във недрата има зрънце.
От пепел заличени са следите...
Притихнал във тъмата, чакам... Слънце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...