10 sept 2009, 19:38

Хибернация

  Poesía » Otra
1.2K 0 13

"Развива се, развърта се спиралата,
соколът вече губи соколаря"
У. Йейтс



Развива се, развърта се спиралата.
Соколът вече губи соколаря.
Безплътен шум се носи по каналите,
а портата на входа се затваря.

Сърцето ми, безжично омотано,
разпада се на малки електрони.
А болката от бликащите рани
превръща самотата във агония.

Светът ми се руши неумолимо,
затънал в анемична виртуалност.
А повеят на идващата зима
напомня за суровата реалност.

Безрадостно се нижат часовете,
в далечна ефимерност е мечтата.
Безплодни думи, празни са ръцете.
Домът ми е превзет от пустотата.

Надеждата се крие във скалите,
дълбоко във недрата има зрънце.
От пепел заличени са следите...
Притихнал във тъмата, чакам... Слънце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...