10.09.2009 г., 19:38

Хибернация

1.2K 0 13

"Развива се, развърта се спиралата,
соколът вече губи соколаря"
У. Йейтс



Развива се, развърта се спиралата.
Соколът вече губи соколаря.
Безплътен шум се носи по каналите,
а портата на входа се затваря.

Сърцето ми, безжично омотано,
разпада се на малки електрони.
А болката от бликащите рани
превръща самотата във агония.

Светът ми се руши неумолимо,
затънал в анемична виртуалност.
А повеят на идващата зима
напомня за суровата реалност.

Безрадостно се нижат часовете,
в далечна ефимерност е мечтата.
Безплодни думи, празни са ръцете.
Домът ми е превзет от пустотата.

Надеждата се крие във скалите,
дълбоко във недрата има зрънце.
От пепел заличени са следите...
Притихнал във тъмата, чакам... Слънце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...