1 sept 2022, 13:59

Хиляди въпроси

440 0 2

      

   Хиляди въпроси

 

Започнах тези стихове,

когато падна нощ безкрайна.

И все за теб говорят те,

навярно музика омайна.

 

Докоснах нови светове,

душата ми поиска тебе,

но липсваше едно небе –

далечното и близко време.

 

Пропуснах всички тъжни дни,

към тебе в тъмното пътувах…

Събирах болка и мечти

и с чувствата си съществувах.

 

Нощта прегърна ме с любов

и с нежност пътя ми посочи.

Във всеки миг бе порив нов,

а с него хиляди въпроси.

           Мария Мустакерска

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...