1 сент. 2022 г., 13:59

Хиляди въпроси

439 0 2

      

   Хиляди въпроси

 

Започнах тези стихове,

когато падна нощ безкрайна.

И все за теб говорят те,

навярно музика омайна.

 

Докоснах нови светове,

душата ми поиска тебе,

но липсваше едно небе –

далечното и близко време.

 

Пропуснах всички тъжни дни,

към тебе в тъмното пътувах…

Събирах болка и мечти

и с чувствата си съществувах.

 

Нощта прегърна ме с любов

и с нежност пътя ми посочи.

Във всеки миг бе порив нов,

а с него хиляди въпроси.

           Мария Мустакерска

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...