1 сент. 2022 г., 13:59

Хиляди въпроси

441 0 2

      

   Хиляди въпроси

 

Започнах тези стихове,

когато падна нощ безкрайна.

И все за теб говорят те,

навярно музика омайна.

 

Докоснах нови светове,

душата ми поиска тебе,

но липсваше едно небе –

далечното и близко време.

 

Пропуснах всички тъжни дни,

към тебе в тъмното пътувах…

Събирах болка и мечти

и с чувствата си съществувах.

 

Нощта прегърна ме с любов

и с нежност пътя ми посочи.

Във всеки миг бе порив нов,

а с него хиляди въпроси.

           Мария Мустакерска

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...