1 сент. 2022 г., 13:59

Хиляди въпроси

443 0 2

      

   Хиляди въпроси

 

Започнах тези стихове,

когато падна нощ безкрайна.

И все за теб говорят те,

навярно музика омайна.

 

Докоснах нови светове,

душата ми поиска тебе,

но липсваше едно небе –

далечното и близко време.

 

Пропуснах всички тъжни дни,

към тебе в тъмното пътувах…

Събирах болка и мечти

и с чувствата си съществувах.

 

Нощта прегърна ме с любов

и с нежност пътя ми посочи.

Във всеки миг бе порив нов,

а с него хиляди въпроси.

           Мария Мустакерска

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...