Хиляди въпроси
Хиляди въпроси
Започнах тези стихове,
когато падна нощ безкрайна.
И все за теб говорят те,
навярно музика омайна.
Докоснах нови светове,
душата ми поиска тебе,
но липсваше едно небе –
далечното и близко време.
Пропуснах всички тъжни дни,
към тебе в тъмното пътувах…
Събирах болка и мечти
и с чувствата си съществувах.
Нощта прегърна ме с любов
и с нежност пътя ми посочи.
Във всеки миг бе порив нов,
а с него хиляди въпроси.
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени
