Хиляди въпроси
Започнах тези стихове,
когато падна нощ безкрайна.
И все за теб говорят те,
навярно музика омайна.
Докоснах нови светове,
душата ми поиска тебе,
но липсваше едно небе –
далечното и близко време.
Пропуснах всички тъжни дни,
към тебе в тъмното пътувах…
Събирах болка и мечти
и с чувствата си съществувах.
Нощта прегърна ме с любов
и с нежност пътя ми посочи.
Във всеки миг бе порив нов,
а с него хиляди въпроси.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
