Хиляди въпроси
Започнах тези стихове,
когато падна нощ безкрайна.
И все за теб говорят те,
навярно музика омайна.
Докоснах нови светове,
душата ми поиска тебе,
но липсваше едно небе –
далечното и близко време.
Пропуснах всички тъжни дни,
към тебе в тъмното пътувах…
Събирах болка и мечти
и с чувствата си съществувах.
Нощта прегърна ме с любов
и с нежност пътя ми посочи.
Във всеки миг бе порив нов,
а с него хиляди въпроси.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
