3 dic 2016, 22:01

Химерно безсмъртие 

  Poesía » Otra
209 2 5

Като вълци дните се озъбват

и глозгат календара ни до кокал.

Вечерите страшното поръбват

със мислите на древния Софокъл.

 

Тъй годините ни стават скелет

и в миналото ни назад остават.

Нощем спомените ни ги стрелят –

завинаги със тях се те прощават.

 

Все напред със вълчите си нрави

химерното си бъдеще градим.

Криви ли сме, Боже, или прави,

но за безсмъртие се пак редим...

 

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??